Съгласно чл. 85 от Наказателния кодекс, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното.

Пълна реабилитация

Пълната реабилитация по чл. 88а НК настъпва по право, без съдебно решение. Необходимо е от изтърпяването на наказанието да е изтекъл срок, равен на съответния срок за давност за изпълнението му, и през този период осъденият да не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от свобода. Когато лишаването от свобода е над една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66 НК, срокът не може да е по-кратък от десет години. При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът започва да тече след изтичането на изпитателния период.

При няколко осъждания сроковете трябва да са изтекли за всяко от тях, като текат успоредно, а не последователно. Реабилитацията по този ред не се прилага за тежки престъпления против Републиката и престъпления против мира и човечеството. Ако в производство за съдебна реабилитация се установи, че пълната реабилитация вече е настъпила, производството се прекратява и след влизането в сила на съдебния акт се прави съответното отбелязване в бюрото за съдимост.

Съдебна реабилитация

Когато не са налице условията за реабилитация по право, осъденият може да поиска съдебна реабилитация. Основните предпоставки са да са изминали три години от изтичането на срока на наложеното наказание или на намаленото чрез работа или помилване наказание, без през този период да е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание, и осъденият да е имал добро поведение. При умишлено престъпление се изисква възстановяване на вредите, освен ако има уважителни причини за това. Трябва да е изтекъл и срокът на наложените пробация или определени наказания лишаване от права, а глобата да е платена.

Съдебната практика допуска реабилитация независимо от тежестта на престъплението, вредните последици и размера на наказанието. Тригодишният срок е минимален, като доброто поведение се преценява до произнасянето на съда. При няколко осъждания срокът се брои от изтичането на наказанието по последната присъда. Доброто поведение се оценява комплексно с оглед личността на осъдения и може да се установява с всички допустими доказателства, включително свидетелски показания. От значение са отношенията с околните, трудовата заетост, образованието и спазването на правовия ред.

Вредите могат да бъдат имуществени и неимуществени. За уважителна причина за невъзстановяването им е приемано и изтичането на погасителната давност за вземането, когато осъденият се позове на нея.

Молбата се подава писмено до компетентния съд. Следва да се провери дали не е настъпила реабилитация по право или дали амнистията/изтичането на давността за изпълнение на наказанието вече не правят отделното производство ненужно. Реабилитираното осъждане не подлежи на групиране с други наказания и не се отчита като отегчаващо обстоятелство. В някои специални закони осъждането продължава да има значение и след реабилитацията, например при приемане на военна служба.