Съгласно чл. 147, ал. 1 от Наказателния кодекс: „Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от хиляда до седем хиляди лева и с обществено порицание.“

Клеветата е престъпление, което засяга доброто име и обществената репутация на личността. Тя може да бъде осъществена чрез разгласяване на позорящи обстоятелства или чрез приписване на престъпление, което засегнатото лице не е извършило. И в двата случая е необходимо да се преценяват конкретното съдържание на твърдението, неговата достоверност и отношението му към определено лице.

Не всяко отрицателно изявление представлява клевета.

За да се приеме разгласяване на позорно обстоятелство, следва да е налице достатъчно конкретно твърдение за факт от личния, професионалния или обществения живот на засегнатия, чието съдържание е от естество да накърни репутацията му. Общите отрицателни оценки, обидните епитети, личните мнения и предположенията не могат автоматично да се приравняват на фактически твърдения. Разграничението между факт и оценъчно съждение е съществено и при преценката дали е премината границата на допустимото изразяване.

При приписването на престъпление е необходимо твърдението да се отнася до конкретно лице и да съдържа достатъчно определено обвинение за извършена престъпна дейност. Самото използване на негативна характеристика или внушение не е достатъчно във всички случаи, за да се приеме осъществяване на престъпния състав.

От значение е и субективната страна на деянието. Клеветата е умишлено престъпление.

Следва да се установи съзнателното разгласяване на неверни позорящи обстоятелства или приписването на неизвършено престъпление, като умисълът може да бъде налице и когато деецът допуска възможността твърдението да е невярно, но се отнася безразлично към този риск. Представянето на подобна информация като слух или чуждо твърдение само по себе си не изключва наказателната отговорност.

Истинността на разгласените обстоятелства или на приписаното престъпление има съществено значение за наказателноправната преценка. Същевременно съдържанието на изявлението трябва да се разглежда в неговия контекст, а не изолирано от останалите обстоятелства. Необходимо е да се изяснят смисълът на твърдението, начинът на разпространението му и лицето, към което то е насочено.

Особено значение тези въпроси придобиват при публикации в интернет, видеоматериали и изявления в социалните мрежи.

Информацията може бързо да достигне до неограничен кръг лица и да предизвика сериозни последици за личната и професионалната репутация. В зависимост от конкретния начин на разпространение и останалите законови предпоставки е възможно да се обсъжда и приложението на квалифициран състав на престъплението.

Защитата на доброто име не изключва свободата на изразяване. Преценката трябва да отчита както правото на мнение и критика, така и необходимостта от защита срещу неверни фактически твърдения, които неоправдано засягат честта и репутацията на конкретно лице.

Наред с наказателната отговорност, при наличие на предпоставките за непозволено увреждане може да се търси и обезщетение за причинените неимуществени вреди.

При определянето му се вземат предвид действителните последици за пострадалия, характерът и интензивността на преживените негативни последици, продължителността им и обхватът на разгласяването. Целта е да се обезвредят претърпените вреди, а не да се осигури неоснователно обогатяване.